fric65 (Венцислав)
98 35
15 окт. 2007 г., 09:05

ЗИМА 

  Поэзия
512 0 2
ЗИМА
Прогонена от лятото.
Със есента приятели.
Опитва се, вали в душата ти,
а в очите ти - ваятелна.
Тя - зимата - се смее
с лъчи на паяжинно слънце.
Протягаш своите ръце към нея,
и те се счупват като грънци.
Тя - майсторът на стъклената песен -
превръща своя глас в висулки.
Вихърната, ледена метреса
на вятъра-разбойник става булка.

© Венцислав Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??