Зимата през моя поглед
Зимата през моя поглед гледа
и по миглите ми -елховѝ иглички
снежинки бели си играят
под звуците на будни птички.
Нощта е бяла, диамантено красива,
косите ѝ блестят като кристал.
Луната е усмихната и дива
покани ме на своя звезден бал.
Игриво смигат ми звездите,
снежинки лудо в ритъм се въртят.
Вятърът надува своите извивки
и в песен звуците ехтят.
Зимата ръката си подава
кани ме на първи танц.
В шала бял ме омотава,
целува ме по устните ми с гланц.
Зимата е ангелски красива,
в нощта размахва шлейфа бял.
В очите ми поглежда и намига,
че света отвън отдавна е заспал.
© Теодора Атанасова All rights reserved.
