Зимен стих за обич
ЗИМЕН СТИХ ЗА ОБИЧ
Р. Чакърова
От сутринта сълзлив е Господ-Бог,
със зимен дъжд докосва ми лицето.
Помолих го да спре, а Той в залог
поиска да се настани в сърцето.
Какво ще правиш, мили Боже, там?
От дълго време в него няма нищо...
Ще трябва Ти да се измъчиш – сам
да стъкнеш пак студеното огнище.
Надеждата отдавна не гори,
угасна и последната жарава.
Звездите скриха своите очи,
Луната всяка нощ ме подминава...
А онзи, който е живял у мен,
без сбогом и без шум си е отишъл.
Какво да сторя, Господи, освен
отново стих за обич да напиша...?
Лондон, 21/12/2017 11:06
Cannon Street Stn.
© Rositsa Chakarova All rights reserved.
