А можеше да бъдеш блеснало кокиче...
Ако не беше тежка зимна пряспа...
Всеки цвят потъва в скръб себична,
ден и нощ, на ласка зимна, безразсъдна,
с обич нечия - жилава, безумна
и с вяра и с надежда, че ще съмне
пак с цвят, с трепет, с музика
за нов живот - дихание,
по път, в който малцина вярват,
че е разковниче желано
миналото, грабнато
и с "безумие" постлано...
© Мариола Томова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
