А можеше да бъдеш блеснало кокиче...
Ако не беше тежка зимна пряспа...
Всеки цвят потъва в скръб себична,
ден и нощ, на ласка зимна, безразсъдна,
с обич нечия - жилава, безумна
и с вяра и с надежда, че ще съмне
пак с цвят, с трепет, с музика
за нов живот - дихание,
по път, в който малцина вярват,
че е разковниче желано
миналото, грабнато
и с "безумие" постлано...