Jan 16, 2019, 1:25 PM

Зимна приказка

  Poetry » Love
667 0 0

Аз съм едно снежно момиче,
което събужда сърцето си. 
Ти не се плаши!
Този сняг ме затрупа,
но намирам пътя.
Светлината все по-силно
блести!

Цялата съм в сняг!
С ледени нозе вървя,
кървави следи бродират белотата,
а сънувам горещи пясъци.

Чувам тази песен,
като шепот на вълни е
мелодията на сърцето ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра Благова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...