Навън снегът, заспал дълбоко,
сънува снежния си сън,
а аз пробуждам се в леглото.
Часовникът запя със звън.
Прозорецът е сякаш нарисуван.
Художник е минавал през нощта.
Следи той бели е оставил -
безшумно е рисувал с лекота.
Елите вън са украсени,
като във зимна приказка блестят,
а по пътечката елени
се виждат, с Дядо Коледа летят.
За Новата година идват
да радват детските сърца
с подаръци и изненади чудни,
със здраве, радост, красота.
© Ивелина Цветкова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Егати веселбата. Страхотно!