Jan 3, 2009, 1:32 PM

Зимни

  Poetry
1.1K 0 22

             Зимни

 

               * * *

От кухнята се носи аромат

и топло ми мирише на канела

след скитането в белия ми свят,

от детството ми бялото приел.

 

               * * *

Открих във капчица роса

живот; как времето изтича

като отронена сълза;

като нечутото "обичам те".

 

               * * *

Натежали от снега,

дишат клони уморено.

Стръкчета трева зелени

са промушили глава

и оглеждат оживени

белотата на деня.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...