Зимно. Без смисъл
Долу празникът свършва.
В моето, в твоето тяло
кичури мрак,
остатък от мистерия.
Горе зъбите на луната
чувствено проскърцват,
очите ù са въглени горчиви.
Долу самотата е жива,
но за малко,
приготвих ù ковчег,
украсен с лалета и зюмбюли.
Горе един сляп поет
римува "проза" с "роза".
Чуден, непостоянен човек.
Долу любовта почива в мир,
почива и в ад.
Горе търся земя,
но забелязвам само
мокри любовници, които пушат
пури с надпис "Заблуда".
Горе търся равновесие,
търпение, живот.
Долу думата е безкрайно
тъпа и сива,
не знам дали я чуваш.
Долу, горе една котка
скача върху изоставен влак.
Скок. Подскок.
© Светла All rights reserved.
