Злато

Poetry » Other

1.4K 5 6

слънчоглед съм, а Ти си толкова високо

облечена в прозиращо-синьо

съблечи облаците

посягам

посято усилие

издигам се

изпъвам всяка тъкан

за да хвана пръстите,

на топла светлина плътта

и блясваш

изгряваме свързани пръстени

от природните стихии

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Burns

Благодаря за прочита, pavli, contessa!

2019-08-03T16:04:09+03:00
contessa (Светла Асенова)

Много хубаво...

2019-08-02T19:54:33+03:00
pavli (Павлина Петрова)

Хрумна ми докато четях: Едно прозиращо синьо се разтваря около ореола на слънчогледа... за да продължат през дъгата...
Радвам се, че има автори като теб, които ме прокират към размисли и мечтания. Най-прекрасен ден ти пожелавам! Да ти е слънчево синьо!

2019-08-02T09:59:53+03:00
Burns

Радвам се, че ми гостувахте, palenka и Niki!

2019-08-01T21:52:15+03:00
palenka (П Антонова)

Мн хубаво!

2019-08-01T20:53:51+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0