Всяка нощ затварям очи
и сънувам толкова неща.
Но ти никога няма да разбереш...
Това бяха едни зле преведени сънища.
Ровех се из спомените си,
но не намерих нищо.
А търсех - търсех теб.
Вече няма значение,
сега просто намерих себе си
из толкова разбити обещания.
Наистина ли някога съм плакал...
бях ли толкова слаб?
Спомням си самотната мъка,
какво прекрасно имало е между нас?
А ти сънувала ли си тези сънища...
Любовта ли е единствената болка,
която контролирам?
И още съм твой дори да ме убиваш
и сам да умирам.
© Стеси All rights reserved.
с обич, Стефани.