Злобата
ЗЛОБАТА
Аз много често виждам
как злобата от нищото се ражда.
Един за дребните трохи на друг завижда,
омраза ден из ден в сърцето си насажда.
Поражда се безсмислено, ненужно –
заради дъждовна капка във съседски двор.
И страда той за щастието чуждо,
и влиза всеки миг в ненужен спор.
В напразна болка дните му минават,
все търси той измислена вина.
Отдавна е престанал да прощава,
отдавна в жилите смразена е кръвта.
А толкова малко е нужно –
с усмивка леда да стопиш,
да се зарадваш на щастие чуждо,
радост в сърцето да подслониш.
С ръката, с която си удрял,
детска глава да помилваш
и с устата, с която си хулил,
нежни слова да изричаш.
Толкова малко е нужно...
27.01.2010 г.
София
© Добромир Пенков All rights reserved.
