Sep 16, 2021, 3:17 PM

Змей

  Poetry » Other
856 0 0

От  красота неземна в транс
сега е страшно, но не бягай.
Пропусна вече своят шанс
и твоята съдба те чака.

 

Ти си изплашена уви
това е толкова логично,
но той не ще те опрости
понеже си му симпатична.

 

В очите му изгаря Ад
Присъствието му е вечност.
И в мощта на своят глад
той е космична неизбежност.

 

Той е чудовищният план
на фантастичната вселена,
той е посредникът избран
между света ни и Геена.

 

Живее сам на край света
И Само за едно долита 
Страстта е сила на плътта.
Девойко земна, ах, опитай!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Авитохол All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....