Oct 27, 2022, 2:22 PM

Знай как да даваш без колебание.

1.6K 1 2

Обичам да пиша стихове!

Не съм много уверена в себе си!

Опитвам се да давам част от сърцето си в това което пиша.

В живота се смея .

Обичам много мира !

На враговете си прощавам!

Много обичам да любя човека до себе си.

Обичам простора и най- вече обичам да съм свободна! 

Аз дори да загубя в някой конкурс за писане аз ще се чувствам горда с това че съм изявила желание да участвам . За мен не е важна победата за мен най - важното е да докосна сърцето на хората с това което съм написала.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Violeta Dimitrova All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мила Виолета, споделяш искрени чувства! В конкурсите няма загуби, има класиране. Ти си още доста млада, ще се усъвършенстваш с времето. Сега ще те подкрепя с глас. Бъди смела и занапред!
  • Много хубави мисли и разсъждения си написала! Пожелавам ти успех!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...