Nov 28, 2015, 10:22 PM

Знакът

  Poetry
544 1 4

Забравен е пътят обрасъл.

Стърчи знакът ръждясал.

Скитник от време брадясал,

поседнал на камък мухлясал.

За глътка вода се примоля,

но сам е, загубил и воля.

А слънцето силно прегаря,

ни знак, ни човек не пожаля.

 

Слепец е човекът. Горкият!

Облечен в проста носия.

Обърнал е гръб, за беда,

на знака с надпис "вода".

 

Е.И.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...