Nov 28, 2015, 10:22 PM

Знакът

  Poetry
543 1 4

Забравен е пътят обрасъл.

Стърчи знакът ръждясал.

Скитник от време брадясал,

поседнал на камък мухлясал.

За глътка вода се примоля,

но сам е, загубил и воля.

А слънцето силно прегаря,

ни знак, ни човек не пожаля.

 

Слепец е човекът. Горкият!

Облечен в проста носия.

Обърнал е гръб, за беда,

на знака с надпис "вода".

 

Е.И.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...