Знам, зная го прекрасно
Пак си пускам твоите песни
и искам във всичко твое да потъна...
(Знам, зная го прекрасно...)
... В твоята нощ да се скрия, докато не съмне.
Знам, зная го прекрасно...
Струваше ми се ужасно,
а днес това премина във частици яд,
че вмъкна се, че разбъркваш моя свят...
Върти се като стара грамофонна плоча
всяка твоя дума и внася смут във мен.
Не усетих как, но факт е, че започнах
сама да търся присъствието ти във моя ден.
Знам, зная го прекрасно...
И ако се лъжа, то не е нарочно,
защото ти започна,
а аз съм тази, която не иска да спре...
Не ме интересува къде се разми границата
и спрях да гледам през филтър.
Не ме притеснява и страницата,
на която пише, че не бива...
(Знам, зная го прекрасно...)
Спирам твоята музика.
Мислите ми не спират да пеят.
В отсъствието на досадната логика
миксират се и тъжно се реят...
Знам, зная го прекрасно...
... истината е в моето мълчане.
И усещам повече от ясно,
че напира в мен едно признание.
Улицата е задънена, по нощница е, боса...
Не спирам да повтарям, че го знам...
(Знам, зная го прекрасно...)
Но аз продължавам да нося
реални чувства от нещо измислено...
© Катя All rights reserved.
