Знам, зная го прекрасно
Пак си пускам твоите песни
и искам във всичко твое да потъна...
(Знам, зная го прекрасно...)
... В твоята нощ да се скрия, докато не съмне.
Знам, зная го прекрасно...
Струваше ми се ужасно,
а днес това премина във частици яд,
че вмъкна се, че разбъркваш моя свят...
Върти се като стара грамофонна плоча
всяка твоя дума и внася смут във мен.
Не усетих как, но факт е, че започнах
сама да търся присъствието ти във моя ден.
Знам, зная го прекрасно...
И ако се лъжа, то не е нарочно,
защото ти започна,
а аз съм тази, която не иска да спре...
Не ме интересува къде се разми границата
и спрях да гледам през филтър.
Не ме притеснява и страницата,
на която пише, че не бива...
(Знам, зная го прекрасно...)
Спирам твоята музика.
Мислите ми не спират да пеят.
В отсъствието на досадната логика
миксират се и тъжно се реят...
Знам, зная го прекрасно...
... истината е в моето мълчане.
И усещам повече от ясно,
че напира в мен едно признание.
Улицата е задънена, по нощница е, боса...
Не спирам да повтарям, че го знам...
(Знам, зная го прекрасно...)
Но аз продължавам да нося
реални чувства от нещо измислено...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
