17.06.2008 г., 22:36 ч.

Знам, зная го прекрасно 

  Поезия » Любовна
655 0 6

Пак си пускам твоите песни
и искам във всичко твое да потъна...
(Знам, зная го прекрасно...)
... В твоята нощ да се скрия, докато не съмне.

 

Знам, зная го прекрасно...
Струваше ми се ужасно,
а днес това премина във частици яд,
че вмъкна се, че разбъркваш моя свят...

 

Върти се като стара грамофонна плоча
всяка твоя дума и внася смут във мен.
Не усетих как, но факт е, че започнах
сама да търся присъствието ти във моя ден.

 

Знам, зная го прекрасно...
И ако се лъжа, то не е нарочно,
защото ти започна,
а аз съм тази, която не иска да спре...

 

Не ме интересува къде се разми границата
и спрях да гледам през филтър.
Не ме притеснява и страницата,
на която пише, че не бива...
(Знам, зная го прекрасно...)

 

Спирам твоята музика.
Мислите ми не спират да пеят.
В отсъствието на досадната логика
миксират се и тъжно се реят...

 

Знам, зная го прекрасно...
... истината е в моето мълчане.
И усещам повече от ясно,
че напира в мен едно признание.

 

Улицата е задънена, по нощница е, боса...
Не спирам да повтарям, че го знам...
(Знам, зная го прекрасно...)
Но аз продължавам да нося
реални чувства от нещо измислено...

 

© Катя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??