Бисерче (Бистра Малинова) Бисерче (Бистра Малинова)
4 159
Aug 13, 2007, 11:14 AM

Зная, зная те...

  Poetry
943 0 14
Зная те, зная те...
Ти си ми болката.
Изначалното, сляпо възмездие.
Ти си ми силата. И волният полет.
И невинен копнеж по далечното.
Ти си ми пътят. Ти си следата.
И ме водиш все към високото.
Няма граници. Ей я междата
между изгубих те и още те мога.
Сълзата е ръб. Отвъд нея- надежда.
Затаеният дъх: Да остана ли!?
Утешава ме тихо поглед на слънчоглед,
точно където се свършва лятото.
По последното топло предчувствие
слънчогледът позна светлината ми.
Осезаемо , ярко присъствие
на любов...И следа в тишината ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бистра Малинова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0