Зная, зная те...
Зная те, зная те...
Ти си ми болката.
Изначалното, сляпо възмездие.
Ти си ми силата. И волният полет.
И невинен копнеж по далечното.
Ти си ми пътят. Ти си следата.
И ме водиш все към високото.
Няма граници. Ей я междата
между изгубих те и още те мога.
Сълзата е ръб. Отвъд нея- надежда.
Затаеният дъх: Да остана ли!?
Утешава ме тихо поглед на слънчоглед,
точно където се свършва лятото.
По последното топло предчувствие
слънчогледът позна светлината ми.
Осезаемо , ярко присъствие
на любов...И следа в тишината ми.
Ти си ми болката.
Изначалното, сляпо възмездие.
Ти си ми силата. И волният полет.
И невинен копнеж по далечното.
Ти си ми пътят. Ти си следата.
И ме водиш все към високото.
Няма граници. Ей я междата
между изгубих те и още те мога.
Сълзата е ръб. Отвъд нея- надежда.
Затаеният дъх: Да остана ли!?
Утешава ме тихо поглед на слънчоглед,
точно където се свършва лятото.
По последното топло предчувствие
слънчогледът позна светлината ми.
Осезаемо , ярко присъствие
на любов...И следа в тишината ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени
