Измислена е тази светлина,
натрапена сигнално във очите.
Пресява светлосенки на вина
и мозъци зомбира непокрити.
Пробита, язовирната стена
изпусна смъртоносна гмеж с водите.
Безсилие засипа под калта,
замлъкнаха сирените разбити.
Запрятай се, изгнанико в злина,
агитките възсядат ти плещите.
Разделни нечестиви времена
изцеждат стръвно вътъка на дните.
© Светличка All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
