Apr 1, 2022, 1:52 AM 2022-04-02T21:32:26+03:00

Зомбиране

Poetry » Civic

725 0 11

Измислена е тази светлина,
натрапена сигнално във очите.
Пресява светлосенки на вина
и мозъци зомбира непокрити.

Пробита, язовирната стена
изпусна смъртоносна гмеж с водите.
Безсилие засипа под калта,
замлъкнаха сирените разбити.

Запрятай се, изгнанико в злина,
агитките възсядат ти плещите.
Разделни нечестиви времена
изцеждат стръвно вътъка на дните.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

svetlitschka (Светличка)

Честит ден на детската книга, Мария.
Надявам се скоро да порозовеят отново житейските ми очила и да посветя нещо жизнерадостно на малките.😍

2022-04-02T21:29:48+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Метафората за язовирната стена на живота, която, пробита, изпуска
" смъртоносна гмеж с водите" е наистина с апокалиптично внушение. Тръпки ме побиха, майсторска словесна изработка, Светличка!👏💕

2022-04-02T20:36:50+03:00
svetlitschka (Светличка)

Благодаря ви, Роси, Доре, Живе, Дани.
Уви, прави сте.Дано се оттласнем.

2022-04-02T18:57:05+03:00
dansyto (Данаил Таков)

Силно! Поздравления!

2022-04-02T18:29:50+03:00
honesty (Jivka Koleva)

Хората вече са податливи на всякакво влияние, ако са под натиск или в недоимък,още повече обедняваме и още повече искаме!

2022-04-02T17:26:28+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0