1.04.2022 г., 1:52  

Зомбиране

727 0 11

Измислена е тази светлина,
натрапена сигнално във очите.
Пресява светлосенки на вина
и мозъци зомбира непокрити.

 

Пробита, язовирната стена
изпусна смъртоносна гмеж с водите.
Безсилие засипа под калта,
замлъкнаха сирените разбити.

 

Запрятай се, изгнанико в злина,
агитките възсядат ти плещите.
Разделни нечестиви времена
изцеждат стръвно вътъка на дните.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Честит ден на детската книга, Мария.
    Надявам се скоро да порозовеят отново житейските ми очила и да посветя нещо жизнерадостно на малките.😍
  • Метафората за язовирната стена на живота, която, пробита, изпуска
    " смъртоносна гмеж с водите" е наистина с апокалиптично внушение. Тръпки ме побиха, майсторска словесна изработка, Светличка!👏💕
  • Благодаря ви, Роси, Доре, Живе, Дани.
    Уви, прави сте.Дано се оттласнем.
  • Силно! Поздравления!
  • Хората вече са податливи на всякакво влияние, ако са под натиск или в недоимък,още повече обедняваме и още повече искаме!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...