Зора
Моят път е безпътен. Без дреха и име.
Избледня сред последните нишки от спомен.
Прекатури се в нищото чашата с вино,
споделена единствено с птиците горе.
По небето, удавено в хрипави облаци.
Из полята, във вятъра, гонещ безкрая.
Днес изчезна остатъкът, пазен отколе,
от онази любов, съхранила в мен рая.
Отлетяха надеждите. Млъкна и вярата.
Промени се в мен всичко. С дъха си последен
хладни пръски зора от вълшебна отвара
преродиха сърцето ми в камъче ледено.
© Нели Дерали All rights reserved.
