Iszaard (Нели Дерали)
62 137
31.03.2014 г., 0:43 ч.

Зора 

  Поезия » Философска
565 0 6

Моят път е безпътен. Без дреха и име.

Избледня сред последните нишки от спомен.

Прекатури се в нищото чашата с вино,

споделена единствено с птиците горе.

 

По небето, удавено в хрипави облаци.

Из полята,  във вятъра, гонещ безкрая.

Днес изчезна остатъкът, пазен отколе,

от онази любов, съхранила в мен рая.

 

Отлетяха надеждите. Млъкна и вярата.

Промени се в мен всичко. С дъха си последен

хладни пръски зора от вълшебна отвара

преродиха сърцето ми в камъче ледено.

© Нели Дерали Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Пътят, който е път, не е Път". Благодаря за прочита и коментара.
  • "Моят път е безпътен."

    Понякога се отклоняваш от Пътя, за да намериш верния...

    Поздрав, Нели!
  • Вълшебните отвари понякога превръщат хората и в жаби.
  • Уж е вълшебна тая отвара, а пък камъчето ледено!!!
    Пожелавам ти Еос да огрее и стопли душата ти!!!
  • Благодаря, Мисана. За мен е важно, че хората които по принцип харесват поезията ми, харесаха това стихотворение. Не държа непременно всички да го одобрят.
  • Мрачен стих с царска корона от неочаквани образи. Импонираща и впечатляваща поезия. ОКОТО й е хипнотично и апокалиптично:

    "Прекатури се в нищото чашата с вино,споделена единствено с птиците горе
    ...По небето, удавено в хрипави облаци. Из полята, във вятъра, гонещ безкрая...
    хладни пръски зора от вълшебна отвара преродиха сърцето ми в камъче ледено."

    Поздравление, Из! Написала си нещо прекрасно, което за съжаление само малцина ще оценят по достойнство!: Мисана
Предложения
: ??:??