Jan 22, 2009, 11:28 PM

Зовът на очите

  Poetry » Love
1.4K 0 4

 

Зовът на очите

 

 

Под гъстите ресници

ме гледат две очи:

ту плахи, ту свенливи;

ту дръзки, закачливи;

усмихнати, добри.

 

Понякога са гневни

и с упрек ме поглеждат;

понякога са тъжни

и плуват във сълзи.

Те могат да са грешни

и могат да са верни...

 

Днес тайно ме привличат.

И будят в мен мечти...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сашо Маринов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Редакцията на стиха е много сполучлива и някои коментари са вече несъстоятени.
    Поздравления, Сашо!
  • ах...тези очи...
    толкова плахи
    така срамежливи
    молещи...
    пълни с копнеж
    тежко му...
    когото безразлично подминат...

    ах...тези очи...
    така замечтани
    и толкова влюбени,
    огнени
    страстно изпиващи...
    Благословен е
    този...когото нежно обикнат...

  • Определенията не ме притесняват, но виж това

    очи различни и променливи,

    щом хубави са те,

    си остават все прекрасни!

    Дали ще им кажеш хубави или прекрасни, къде е разликата? Ако ли пък има разлика, тогава как могат едновременно да бъдат и така и така? Цялото стихотворение ми звучи като изкопано от преди поне два века...

  • зашематих се от толкова определения...
    човече, много за ремонтиране има тук.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...