radoslava29 (Радослава Михайлова)
278 370
Nov 22, 2007, 2:37 PM

Звезда 

  Poetry » Love
593 0 3

Звезда

Беше тъмно, късно през нощта,
когато нежно ме хвана за ръце,
ти подари ми най-голямата звезда,
която да топли моето сърце.

После далеч от мен замина,
остави ми само тази звезда,
тя топлеше ме през ледената зима,
над облаците побеждаваше любовта.

Аз дълго я гледах всяка вечер
и знаех, че е жива любовта,
вярвах, че и ти, макар далече,
гледаш с обич нашата звезда.

Но мина време, облаци я замъглиха,
а тя не гореше веч така,
жестоки бури я покриха
и звездата избледня.

Тъжно я гледах зад завоя,
с всеки ден все по-замъглена,
означава ли, че вече не е моя,
че на друга тя е подарена.

В лятна нощ небето се разплака
и със звездата раздели се то,
тя падаше, а това бе знака,
че завинаги отиваш си, любов...

© Радослава Михайлова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • А казват, че да видиш падаща звезда било хубаво, а... Но е важно коя звезда пада, ами ако всяка падаща звезда е една любов?! Няма как да разберем! Нека по-малко плаче небето и има по-малко раздели - межу него и звездите и между обичащите се хора!
  • ПРИКАЗЕН СТИХ!!! Тъжен и много въздействащ!
    БРАВО!6+
  • Красиво и тъжно...
    С обич.
Random works
: ??:??