Звезда
Звезда
Беше тъмно, късно през нощта,
когато нежно ме хвана за ръце,
ти подари ми най-голямата звезда,
която да топли моето сърце.
После далеч от мен замина,
остави ми само тази звезда,
тя топлеше ме през ледената зима,
над облаците побеждаваше любовта.
Аз дълго я гледах всяка вечер
и знаех, че е жива любовта,
вярвах, че и ти, макар далече,
гледаш с обич нашата звезда.
Но мина време, облаци я замъглиха,
а тя не гореше веч така,
жестоки бури я покриха
и звездата избледня.
Тъжно я гледах зад завоя,
с всеки ден все по-замъглена,
означава ли, че вече не е моя,
че на друга тя е подарена.
В лятна нощ небето се разплака
и със звездата раздели се то,
тя падаше, а това бе знака,
че завинаги отиваш си, любов...
© Радослава Михайлова All rights reserved.
Тъжен и много въздействащ!
