Звезден миг
Звезден миг
Вечер, когато нощния мрак
посипан е в звездни лъчи –
виждам сияние, дава ми знак.
Пристига при мен и мълчи.
Тогава съм с Тебе. На твойте ръце
ме грабваш в небесната шир...
Изтръпвам! Не виждам аз Твойто лице,
но плувам сред Божия мир...
И колко високо сме с Теб и летим.
Под мене далеч е светът.
Към светлия връх все се стремим.
Показваш ми правия път.
Далече от кал, далече от грях,
сред ангелски песни и звън,
през цялата нощ със Тебе летях.
Със Теб е прекрасно навън!
Но утрото грабваше звездния миг.
Отново в леглото си бях,
а сякаш до мене достигаше вик...
Аз будна ли бях или спях?
© Стойна Димова All rights reserved.
