stoyna (Стойна Димова)
304 3449
13.09.2014 г., 20:32 ч.

Звезден миг 

  Поезия » Философска
358 0 6

                                                  Звезден миг

 

 

                         Вечер, когато нощния мрак

                         посипан е в звездни лъчи –

                         виждам сияние, дава ми знак.

                         Пристига при мен и мълчи.

 

                         Тогава съм с Тебе. На твойте ръце

                         ме грабваш в небесната шир...

                         Изтръпвам! Не виждам аз Твойто лице,

                         но плувам сред Божия мир...

 

                         И колко високо сме с Теб и летим.

                         Под мене далеч е светът.

                         Към светлия връх все се стремим.

                         Показваш ми правия път.

 

                         Далече от кал, далече от грях,

                         сред ангелски песни и звън,

                         през цялата нощ със Тебе летях.

                         Със Теб е прекрасно навън!

 

                         Но утрото грабваше звездния миг.

                         Отново в леглото си бях,

                         а сякаш до мене достигаше вик...

                         Аз   будна ли бях или спях?

 

                       

 

 

 

                        

 

 

 

 

 

© Стойна Димова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??