Звезден прах
Не помня бях ли жива,
преди да срещна теб -
дните безцелно ги разливах,
на нощта звездите ù отнех.
Но помня ти, че ме събуди
с глътката нежност, дарена от теб.
С нея безвремието ти отпъди
и върна ме отново към живот.
Усещам вече, че съм жива,
трепетно сърце в гърдите ми тупти.
Любовта ти самотата ми отмива ...