Звезден прах
Не помня бях ли жива,
преди да срещна теб -
дните безцелно ги разливах,
на нощта звездите ù отнех.
Но помня ти, че ме събуди
с глътката нежност, дарена от теб.
С нея безвремието ти отпъди
и върна ме отново към живот.
Усещам вече, че съм жива,
трепетно сърце в гърдите ми тупти.
Любовта ти самотата ми отмива
и душата бавно спира да кърви.
Сега грижливо дните ни събирам
и внимавам да не разлея нито миг от тях.
Сега с теб звезди-мечти в нощта разстилам
и целите обсипани сме в звезден прах!
© Яна Танева Всички права запазени