Звезден танц
Слънце мое, мое злато!
Налей ми, нека да отпия!
На любовта сладостта е в глътката,
с която в нощите те пия.
В дъха на твоята въздишка,
под устните на твоето докосване.
Целуни ме, после ме въздишай!
Танцувам аз, а в твоя поглед
звездите ли изгряват, или вечерта
фиестата планетна днес запява
със стъпките си във среднощен танц.
В извивките на мойто тяло,
във кръшното на дланите ми, птици
политнаха в безкрая на очите ти...
небе на звездните искри,
запалили сърцето ми.
Налей ми, мое слънце!
После притихни с дихание
на звездните си полюси,
върху моите топли, нежни корени,
събрали в себе си вселените.
И нека този свят възкръсва
във устните, с които ти мълвя,
че ти единствен си за мене злато,
с което се изкупвам в мигове
на святост, нежност и любов!
В свят, където сенките притихват
и танцувам с тяло на жена
най-истинския танц в мечтите ти.
И само златото с искрите на очите ти,
и само блясъкът ще ни спаси
от делничните призраци. Обичай ме!
А после на гръдта ми притихни,
където сладостта за теб прераждам
във звездните си светли полети.
Налей ми вино... и ме целуни!
А аз ще ти разкрия най-чудната магия
на мечтите си, в докосналите те звезди.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
