В очите ми звезди не ще намериш вече,
тъгата тях ги навести,
в любов ти ми се зарече,
а после каза: "Забрави."
Сега сълзи очите ми познаха,
сълзи от болката безкрайна,
а как за теб горяха
всяка нощ омайна.
Отсега ще гледат те студено,
не ще усети никой топлина,
а може би дори смразено,
за да не текне и сълза.
Звезди в очите ми не ще намериш вече,
нека светят на небето,
близо си, а всъщност си далече,
но вечно ще си ми в сърцето.
© Анжела All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
