Sep 18, 2013, 3:22 PM

Звездице моя

  Poetry » Love
878 0 2

            Звездице моя

 

Една звезда изгря на небосклона,

любима моя, мъничка звезда,

една звезда на име Брилянтина,

една звезда за моята душа.

 

Изгря тя там и ме привлече

и вперих поглед в нея заслепен,

изгря тя там и ме омая

със своя мир благословен.

 

Една звезда изгря, за да ме има,

да вдъхне в мене хиляди мечти,

една звезда на име Брилянтина,

една звезда, за моята душа!...

 

                                       С много ОБИЧ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вал Герх All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...