Mar 6, 2011, 8:24 PM

Звездичке моя

  Poetry » Love
1.2K 0 0

Звездичке мила и добра,

ти, моя пътеводна светлина. Ти, която си тъй високо в небето и виждаш всичко от далеко. - Я кажи ми, мила ти звездичке, не видя ли нявга моята любов, скитаща се в нощта? Недей мълча, звездичке мила и добра, ти моя пътеводна светлина. Недей мълча тъй зловещо, не разбра ли, че твоето мълчание като кама забива се в моето сърце наранено. Мълчиш и нищо ти не ми споделяш, недей така наранява моето сърце! Сърце, което бие и тупти само за теб. Ти, звездичке мила и добра, ти, моя пътеводна светлина! Ще бъда аз мила и добра, върнеш ли при мен любовта!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Веселинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....