Звездите цвилят...
Ранен съм. Лешоядите кръжат.
Не ме оставяй жив, но мъртъв.
Убий ме. Над презрелите жита
душа на гларус ще изхвръкне...
Като вода, просмукала геран
във сухата земя ще се разлея.
Не съм готов, но искам да умра.
Защо си тук? Америка къде е?!...
Виж! Снимката на моето дете.
И на жена ми. Нека да ме чакат.
Ти може и да си добър човек...
Гръмни ме. Има още... По-нататък.
Ще ме спасиш ли, братко... oт студа.
Сънувам ли... Сирените ли вият?
Олекна ми... олек... Благодаря.
Па...зи се... утре... тебе... ще убият.
Полето - пълно с викове и стон.
Ръце, крака, сълзи, молитви, шепот...
Луната - като куц среднощен кон.
Звездите цвилят със гласа на ехото.
2005
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
