Звездите, падащи по тъмно
Със надежда гледам всяка нощ
за звездите, падащи по тъмно.
Няма да ги моля за разкош...
само малките мечти да ми се сбъднат!
Вярвам, в този черен небосвод,
моята, самичка, още тлее -
чака да я видя в полунощ
и за мен да падне. Да ме сгрее.
Само миг... по-мощен от света.
И искра, угасваща за мене!
Да, съзрях я! Моята мечта!
Сбъдна се, но всичко тя отне ми...
Много мисли, дълги часове
позволих със нея да угаснат.
Чаках, търсих я, като дете...
Бях съвсем забравила мечтата...!
Тъй че, спрях да гледам нощ след нощ
за звездите, падащи по тъмно...
За мечтите трябва ми едно -
смелост да ги гоня, щом се съмне!
© Любимата All rights reserved.
