Звездната соната
Като шепа миди
по пясъка събрах следите
Запази ме. Ще стана на антика,
която цената си не знае.
Ще имам пет звезди -
доказвайки ме на ценители.
Като лятна вечер ще остана
( когато падаха звездите)
със копнежи и желания
нашепвани от вятъра -
в мълчание на страстните целувки.
Гмурни се в аромата
на вълните носещи ухания
в соната от небесните владения.
Позна ли ме в хиляди превъплъщения
на твоята фантазия? В мечтите?
А може би съм аз миража
по пътя дълъг в любовната пустиня?
Прошепни ме във вятърните шепи
и там ще ме намериш -
от прегръдка морска по следите.
Угаснаха звездите -
в житейската соната ....на финала!.
© Слава Костадинова All rights reserved.
