Виж звездите вечер как се къпят
в бездънното, безоблачно небе.
На лунен бряг, за кратък отдих стъпват,
за да искрят от златни смехове.
Като безброй щастливи малки мравки
са плъзнали да сбират светлина.
Вечерен плаж на звездни незабравки
мрака ни изпълват с красота.
Погледи кълват като врабчета
в жълто разпилените трохи.
Само поизплашени комети
чертаят светли, рохкави бразди.
Ако мечта попадне като зрънце
в тях, то, знам, ще покълни.
На утринта щастливо златно слънце
нощният ни посев ще роди.
Небето ще е синьо като знаме.
Надежди като птици ще кръжат.
Ако на мрака красотата хванем,
от светлината ще омесим хляб.
© Валентин Йорданов All rights reserved.