7 апр. 2009 г., 09:28

Звездни незабравки

748 0 7

Виж звездите вечер как се къпят

в бездънното, безоблачно небе.

На лунен бряг, за кратък отдих стъпват,

за да искрят от златни смехове.

 

Като безброй щастливи малки мравки

са плъзнали да сбират светлина.

Вечерен плаж на звездни незабравки

мрака ни изпълват с красота.

 

Погледи кълват като врабчета

в жълто разпилените трохи.

Само поизплашени комети

чертаят светли, рохкави бразди.

 

Ако мечта попадне като зрънце

в тях, то, знам, ще покълни.

На утринта щастливо златно слънце

нощният ни посев ще роди.

 

Небето ще е синьо като знаме.

Надежди като птици ще кръжат.

Ако на мрака красотата хванем,

от светлината ще омесим хляб.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...