7 abr 2009, 9:28

Звездни незабравки

  Poesía
749 0 7

Виж звездите вечер как се къпят

в бездънното, безоблачно небе.

На лунен бряг, за кратък отдих стъпват,

за да искрят от златни смехове.

 

Като безброй щастливи малки мравки

са плъзнали да сбират светлина.

Вечерен плаж на звездни незабравки

мрака ни изпълват с красота.

 

Погледи кълват като врабчета

в жълто разпилените трохи.

Само поизплашени комети

чертаят светли, рохкави бразди.

 

Ако мечта попадне като зрънце

в тях, то, знам, ще покълни.

На утринта щастливо златно слънце

нощният ни посев ще роди.

 

Небето ще е синьо като знаме.

Надежди като птици ще кръжат.

Ако на мрака красотата хванем,

от светлината ще омесим хляб.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...