В пълнолунен полуздрач,
със ръце умели,
удря нощният берач
по звезди узрели.
В коша плетен от роса,
грубо ги подрежда,
после в делва от нощта
сока им изцежда.
Та когато прекипят,
в августовски зимник
във кръвта ни да болят
за небе петимни.
А всевечният кръчмар
в чашите –богато
ще налива този дар,
чак до друго лято!
© Георги Динински All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
