Звярът

                Звярът

В село, сред най-плодородния кът,

хленчещи люде за помощ реват.

Иде юначе, от кръв и от плът,

чуло вика, а в ръцете му прът.

−       Казвайте, хора, къде е проблемът!

Аз веднагà присърце ще го взема.

Змей ли, ламя ли  −  значение нема   −

кой е, какво е, какъв е обемът?!...

Много чудовища хвърляха топа,

щом се развъртахме с моята сопа.

Бродя из цялата южна Европа.

Чудя се, кой ли дотук се докопа?!

−       Звяр всепознат ни без хлебец остави!

−       Дните на нощи безкрайни направи!

−       Сутрин овцете за пашата бави.

−       В страшна беда сме! И Бог ни забрави!

Тръгна юнакът, решен да набара

в поза учудена някъде звяра

и го със своята сопа подкара,

тъй както кара овцете овчарят.

Пита за него в съседното село.

Нищо. Почеса замислено чело,

но нали бе отговорност поело,

хукна след звяра юначето смело.

Цялата област за месец преброди,

нови цървули протърка да ходи,

срещна учтивост у всички народи –

никой за звяра хабер не проводи.

Върна се в първото село юнакът.

Там го тълпа развълнувана чака:

−       Как е, юначе, уби ли Айляка?

Нещо в главата му мигом прещрака.

−       Месец наоколо аз обикалях,

скъсах цървули, крачолите калях,

газих реки, планините превалях,

гонейки, както разбирам, Михаля!

Дирех дотука безименен звяр,

но ето, че вече нахождам дамар

и днес ще убия проклетата твар,

а сопата моя е нужният цяр.

Капа намести, тоягата вдигна,

веждите смръщи, па мощно изригна!

Взе да налага, когото достигне -

нямаше изглед око му да мигне!

−       Чакай, юначе, объркал си, сякаш –

викаше кметът, панически бягащ?

Ужким на нас си дошъл да помагаш,

а ни наред и без милост налагаш!

−       Аз съм поел отговорност такава:

Звяр да претрепя, каквото да става!

Щом го съзирам тъдява да шава,

значи до края му малко остава!

Всяка гърбина успя да удари.

Нямаше прошка – за млади, за стари...

Звяра със синьо, така понашари,

че вече там той не смя да припари!

*          *         *

Мина година, юнакът се върна,

хората сбра и към тях се обърна:

−       Рекох да дойда насам, да надзърна

още ли тук, областта е кахърна...

... И, ако имате нужда от мене...

−       Не, не, не, не, не  −  проблемът решен е!

Звярът навярно е вече пред мрене,

щото до днес не престава да стене.

Сянката негова стана ни чужда,

сиреч я няма предишната нужда

звяр от земите ни с прът да прокуждаш

или заспали глупци да пробуждаш!