Nov 15, 2008, 9:55 PM

Зъболечение

  Poetry
962 0 3

            ЗЪБОЛЕЧЕНИЕ

 

Да правиш зъби си е приключение!

Подвластен си на разни настроения.

Театърът „Сълза и смях” бледнее...

Природата бодливо ти се смее...

Превръщаш се във страстен мъченик.

А докторът – грижовен и велик,

(защото болката успокоява,

терзае се за теб, кураж ти дава...)

Не спира с тънък хумор да човърка...

И в главния ти мозък смело бърка...

Орален дискомфорт ти причинява,

но после компетентно пояснява,

че туй е преходно и незначително...

А ти го гледаш болно и съмнително...

Но срамно е да нямаш зъби предни,

отвсякъде конфузен срам те дебне...

Изпадаш във нелепи ситуации

и предизвикваш бурен смях с овации.

Професионално докторът ти казва:

„Не си сама!” - и смело в миг отрязва:

„Ще можеш да се храниш и говориш,

и даже много бурно ти да спориш!

Ще притежаваш и усмивка лъчезарна,

ако желаеш на моменти и... коварна.

Ще заприличаш на актриса холивудска.

Но, моля, ти се! Ябълки не хрускай!!!

Гаранцията ти  е дълга, но химерна.

На доктора ще бъдеш много верна.

Моли се зъбите да бъдат здрави.

Пък, ако нещо стане... ще се справим!”

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...