Ние с тебе твърде дълго спорим.
Безпощадно мнения различни
за победа някаква се борят.
После думи промълвим обични.
Без адрес понякога изпсуваш
и, утихнал, ме прегърнеш в мрака.
Някога над мене тържествуваш,
но от мен награда после чакаш.
С тебе в спор е нищо, че живеем -
може в миг един да го обърнем,
стига само двама да умеем,
в обич, вяра или хлебно зърно.