Ние с тебе твърде дълго спорим.
Безпощадно мнения различни
за победа някаква се борят.
После думи промълвим обични.
Без адрес понякога изпсуваш
и, утихнал, ме прегърнеш в мрака.
Някога над мене тържествуваш,
но от мен награда после чакаш.
С тебе в спор е нищо, че живеем -
може в миг един да го обърнем,
стига само двама да умеем,
в обич, вяра или хлебно зърно.
© Гинка Гарева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
