ДимитърВучев
Selected works
9 results
Преминаваме бавно отвъд и поемаме тихо нататък.
А мъглата се движи над нас и ни бавно повежда.
Ето крачка напред. После друга. А после вратата
на заветния вход, на последната наша надежда.
Оптимизмът ушива крила и диктува посоките. ...
  818 
Един реликт от миналия век,
един забавно приказен човек
се спря веднъж на входната врата
и каза ми: „умея да летя“.
Листата бяха капнали отдавна, ...
  1259 
Завръщам се във себе си след дълго скитане,
гръбнакът ми описва въпросителна.
Душата и ума – на тялото в съсъда
очакват своята присъда.
А стъпките, ударили земята ...
  546 
Не зная как, но ето - долетя
с невидими крила и тази Зима,
с пороя на окапали листа
и с лекотата на мъгла неизразима.
А разликата между тогава и сега ...
  714 
Живота си износвам подобно стара дреха,
потропвайки с тояжката по пътя на успеха.
Като слепец опипвам, опитвам - то се знае
това, което преходното отделя от безкрая.
Гърми денят, а вятърът на ушните ми миди ...
  528 
Random works
: ??:??