Един реликт от миналия век,
един забавно приказен човек
се спря веднъж на входната врата
и каза ми: „умея да летя“.
Листата бяха капнали отдавна,
задрямали във поза водоравна.
И може би относно този случай
аз мислех, че летежът е приключил.
И нямаше да си направя труд
да виждам, как докато се въртят
листата могат, както си поискат,
(съобразно със законите на листите), ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up