Hordalendingen (Ярослав Митков)

Отровата 🇧🇬

Аз съм дърво. Най-обикновено, просто и нисичко дърво. Е, не чак толкова нисък, като онези храстчета и тревички от които съм заобиколен и, които се огъват от най-лекия полъх вятъра. То все пак и аз често съм се огъвал под натиска на стихиите. До скоро не знаех какво дърво съм. По едно време много иск ...

Prose » Short stories

2019-03-13T15:36:17+02:00 930 2 1

Зелени ябълки 🇧🇬

Не ме гледай, че съм стара и ходя с два бастуна. За разлика от тиквата на моя старец в мойта всичко си е наред.
Откача си човека редовно, даже и по няколко пъти на ден и те така!... И не само, че превърта ами и тарикат го раздава. Оня ден излизам да пусна кокошките, като си мисля, че е у тоалетната. ...

Prose » Humorous

2014-04-24T00:04:07+03:00 1.5K 7

Без граматика 🇧🇬

понякога съм запетая и казвам „почакай“
нейния поглед е въпросителен „защо“
но знам че знае
въздишам с многоточия
най-многозначителната реплика на света ...

Poetry

2019-11-13T01:07:20+02:00 757 1

Милост 🇧🇬

В горещия ден рязкото дрънчене на звънеца прозвуча като сигнал за атака, след който тишината в коридорите на училището бе безмилостно щурмувана от наизлизали от различни кабинети ученици. Понесли чанти, раници и радостта си от края на учебната година, те бързаха да напуснат сградата с онова нетърпен ...

Prose » Short stories

2015-07-29T15:56:37+03:00 1.1K 2

На лечение 🇧🇬

Много добре знам, че човек трябва да бъде търпелив, когато тръгне по доктори. Търпелив и вежлив. Ето, към личния си лекар например. То не беше „за какво ти е това“, „сериозно ли е според теб?“ Защо според мен? Аз ли съм лекаря тук? Е, само си го помислих де. Не го казах, защото си исках направлениет ...