Hordalendingen

Избрани произведения

  • Отровата

    Проза » Разкази   184  Аз съм дърво. Най-обикновено, просто и нисичко дърво. Е, не чак толкова нисък, като онези храстчета и тревички от които съм заобиколен и, които се огъват от най-лекия полъх вятъра. То все пак и аз често съм се огъвал под натиска на стихиите. До скоро не знаех какво дърво съм. По едно време много иск ...
  • Без граматика

    Поезия   24  понякога съм запетая и казвам „почакай“
    нейния поглед е въпросителен „защо“
    но знам че знае
    въздишам с многоточия
    най-многозначителната реплика на света ...
  • Зелени ябълки

    Проза » Хумористична   715  Не ме гледай, че съм стара и ходя с два бастуна. За разлика от тиквата на моя старец в мойта всичко си е наред.
    Откача си човека редовно, даже и по няколко пъти на ден и те така!... И не само, че превърта ами и тарикат го раздава. Оня ден излизам да пусна кокошките, като си мисля, че е у тоалетната. ...
  • Милост

    Проза » Разкази   441  В горещия ден рязкото дрънчене на звънеца прозвуча като сигнал за атака, след който тишината в коридорите на училището бе безмилостно щурмувана от наизлизали от различни кабинети ученици. Понесли чанти, раници и радостта си от края на учебната година, те бързаха да напуснат сградата с онова нетърпен ...
  • На лечение

    Проза » Хумористична   486  Много добре знам, че човек трябва да бъде търпелив, когато тръгне по доктори. Търпелив и вежлив. Ето, към личния си лекар например. То не беше „за какво ти е това“, „сериозно ли е според теб?“ Защо според мен? Аз ли съм лекаря тук? Е, само си го помислих де. Не го казах, защото си исках направлениет ...

Още произведения  »

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.