La_Flor30
Name
Дъждовно момиче
"Думите са нашият най-неизчерпаем източник на магия. Те могат едновременно да нанасят рани, но и да ги лекуват."
Selected works
8 results
Захладня. Мирише на мокра трева, все още на печени чушки, а от близката пекарна на прясно изпечени кифлички.
По тротоарите са разпилени кестени.
И тъкмо затънем в някоя човешка дребнавост и вятърът духва, разпилява мислите ни като прашинки и завихря косите ни.
Може би тъкмо вятърът ме довя в това ма ...
По тротоарите са разпилени кестени.
И тъкмо затънем в някоя човешка дребнавост и вятърът духва, разпилява мислите ни като прашинки и завихря косите ни.
Може би тъкмо вятърът ме довя в това ма ...
590
2
3
Денят започна с дразнещото звънене на телефона, вместо на алармата. Не успя да види името на дисплея и докато се опитваше да затвори пипнешком телефона на нощното шкафче, всъщност вдигна.
Гласът й прозвуча в стаята и събуди забравени усещания, които смяташе, че е унищожил. Седна рязко в леглото и се ...
Гласът й прозвуча в стаята и събуди забравени усещания, които смяташе, че е унищожил. Седна рязко в леглото и се ...
656
1
5
Спомените са с остри ръбове. Дълбаят и оставят невидими белези. Особено нощем. Тогава се нахвърлят като прегладнели песовe и утрото не само е далеч, но не е и спасение. А тази нощ ще вали. Тихо е. Всичко сякаш е замръзнало в някакво очакване.
Държа снимката в ръка и се взирам в нея. Спомням си как в ...
Държа снимката в ръка и се взирам в нея. Спомням си как в ...
661
1
1
Не знам кой ден е... Главоболието е толкова силно, че сякаш някой удря с чук слепоочията ми, а от лекарствата устата ми постоянно пресъхва. Слънцето се опитва да се прокрадне през пролука в плътните пердета.
Мама отваря внимателно вратата на стаята и оставя някаква храна на нощното ми шкафче. Не отв ...
Мама отваря внимателно вратата на стаята и оставя някаква храна на нощното ми шкафче. Не отв ...
994
2
10
“Някой ден, когато си спомниш за мен, ще разбереш колко съм те обичал...”
Повтарям си тези думи до побъркване, но от това не ми става по-леко. Затова ти пиша. Всеки ден. Опитвайки се да забравя, че ти си любовта ми - с всичките й странности и нажежени мисли..
Но всичко ми напомня за теб...Миризмата ...
Повтарям си тези думи до побъркване, но от това не ми става по-леко. Затова ти пиша. Всеки ден. Опитвайки се да забравя, че ти си любовта ми - с всичките й странности и нажежени мисли..
Но всичко ми напомня за теб...Миризмата ...
625
1
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
