Есенно
Захладня. Мирише на мокра трева, все още на печени чушки, а от близката пекарна на прясно изпечени кифлички.
По тротоарите са разпилени кестени.
И тъкмо затънем в някоя човешка дребнавост и вятърът духва, разпилява мислите ни като прашинки и завихря косите ни.
Може би тъкмо вятърът ме довя в това малко кафене. Почти връхлетях вътре, след като якето ми се закачи в един шипков храст наблизо.
Опитвам се да стопля пръстите си с чаша горещ шоколад и забелязвам как на рафта на стената има саксия с лавандула и буркан от компот, пълен с вода и камъчета… Момчето зад щанда подрежда курабийки. Звезди и сърца с аромат на канела.
И докато си драскам в тефтерчето, което напоследък нося винаги с мен, се замислям за силата на думите и как ги запомняме по-дълго, отколкото този, който ги е изрекъл, си е представял…
© Дъждовно момиче All rights reserved.
