via
Selected works
4 results
Днес слънцето се роди отново. Денят някак се усмихва, сякаш се смее на падащите по улиците хора, моите ботуши не се хлъзгат. Заради една безумна мисъл тази сутрин си взех чадър. Представих си как скачам в розовото полукълбо и се пързалям по снега като с шейна – лудост сред облаци. Понякога си мечтая ...
948
4
Направих крачка. Затичах се. Обичам стълбища, казвала ли съм ти? Асансьорите ме плашат. Бягах нагоре по стълбите, както когато бях малка и броях етажите, прочитах табелките по вратите и се опитвах да си предствя какви хора живеят там. Съставях мелодия от носещите се звуци, от стъпките ми, от вятъра, ...
1066
3
Валеше... мрачно, дълбоко и нежно... наистина нежно. Вървях както всяка сутрин покрай старата сграда и чувах единствено дъжда по чадъра и тракането на токчетата си по мокрите плочки. Мислите ми бяха още по-минорни от времето. Много бавно минавах от една към друга. Времето сякаш беше спряло, нямаше х ...
915
2
Кога последно се обичах?
Минаха ли вече дни?
Кога стопих се
и изчезнах...
без тяло, ...
Минаха ли вече дни?
Кога стопих се
и изчезнах...
без тяло, ...
711
3
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
